25-ият ми рожден ден остана в историята, както и предишните ми :) Честно да си кажа рядко изпадам в еуфория покрай този ден.. не знам защо. Малко ми е странно цял ден на мен да се обръща внимание, всеки да се сеща за мен и да ми се обажда. Дам, щото има и такива дето цяла година не се сещат да ма чуят, но на 17.07 винаги се обажда, което от една страна си е живо ласкателство, че не са ме забравили тотално.
Както и да е. Така, както започнах да пиша излиза, че ще се оплаквам, а не това е замисъла на днешното писание.
Има едни невероятни хора. Едни хора, които всеки един божи ден се сещат за мен и то не само по веднъж. Едни хора, които от 10 години са плътно до мен. Хора, за които няма как да опиша чувствата си. С една дума биха били ОБИЧ, но не е само това. Уважение, респект, любов... не знам... слабо ми звучат всички тия думи.
Цвети, Гери, Инчето, Льорко, Анди и Пацо
Това са имената на тези, които винаги са с мен, винаги могат да оправят настроението ми, да върнат усмивката на лицето ми, да ме карат да се смея до сълзи и болки в корема... Това са приятелите, които винаги са до мен. ПРИЯТЕЛИ МЕЧТА!!!
Именно те направиха вчерашния ми ден невероятен. Бях решила да не излизам. Но още от обяд Цвети и Гери ме подхванаха айде, та айде. После Льорко и Инчето поеха щафетата и в крайна сметка излезнах.
Рожден ден имам все пак, няма да го карам сама я!
И знаете ли какво? За първи път от не знам кога се почувствах наистина специална. Не само от страхотното внимание, което ми отдели всеки един от тях и от смеха, който изпълваше вечерта.
От подаръците беше!
Първо с Цвети и Инчето седнахме в едно заведение. Малко по-късно дойдоха Гери и Льорко. Тез двамата ми пяха Happy Birthday пред цялото заведение - нещо, което никога не съм очаквала. После седнаха. Бяха натоварени с бая торбички. Няма да си кривя душата - изяждах се от любопитство:)
Двамата започнаха съвсеееееееем спокойно да си разглеждат менюто и да си мислят какво да си поръчват, а аз горката вече се разтапях от любопитство.
Е, после ме почнаха. Един по един ми даваха подаръците - даже хвърляха и монета, кое да бъда първо, второ и т.н. Получих ето това:
Пъзел от 1000 части, книгата Малкият принц и едно мини-дървено скринче с кравичка, като на корема й седи моето име:)
На някои може и да са им банални тези подаръци, но за мен не са. Защо ли? Защото това са неща, които съм споделяла, че искам да имам, но така и не съм си ги купувала. Преди време с Цвети обсъждахме книги и аз й казах, че искам да си купя Малкият принц, защото не съм я чела (срам не срам - истина е). Казах й, че искам да си потърся някое луксозно издание с твърди корици и т.н. На Инчето пък преди бая време й казах за пъзела - колко яко би било да си бия главата над някой огромен пъзел. А миналата седмица, когато се разхождахме с Цвети и Льорко, центрирахме магазин, в който се продаваха най-различни джиджавки направени от дърво. Часовничета, кутийки, моливчета, моливници и т.н. и на всички присъстваха мега яко направени крави, жаби, овчици... Бях казал колко яко би било да има и с мравки.. Е, те са питали, но е нямало.. За това са се спряли на това яко мини скринче с кравичката, която е невероятно яка:)
За това тези подаръци са ми толкова скъпи - защото всеки един от приятелите ми се е сетил какво наистина искам и какво би ме зарадвало най-много...
Малко по-късно, докато си пийвахме коктейлчета, изнудих всеки един от тях да ми се разпише в книжката.
А Льорката дори сбъдна една своя мечта - да пийва як коктейл, в яко заведение и да чете хубава книжка:)
Не знам дали им го казвам често, но адски много обичам приятелите си! Знам, че понякога ги наранявам с държанието си, но после винаги съм съжалявала за това.
Искам само едно да им кажа - Цвети, Гери, Инче, Льорка, Анди, Пацо - обичам ви! И се извинявам, ако не го показвам достатъчно и не ви го казвам. Много държа на вас и се радвам, че ви има в живота ми! Безценни сте!
Цункам ви много!
Както и да е. Така, както започнах да пиша излиза, че ще се оплаквам, а не това е замисъла на днешното писание.
Има едни невероятни хора. Едни хора, които всеки един божи ден се сещат за мен и то не само по веднъж. Едни хора, които от 10 години са плътно до мен. Хора, за които няма как да опиша чувствата си. С една дума биха били ОБИЧ, но не е само това. Уважение, респект, любов... не знам... слабо ми звучат всички тия думи.
Цвети, Гери, Инчето, Льорко, Анди и Пацо
Това са имената на тези, които винаги са с мен, винаги могат да оправят настроението ми, да върнат усмивката на лицето ми, да ме карат да се смея до сълзи и болки в корема... Това са приятелите, които винаги са до мен. ПРИЯТЕЛИ МЕЧТА!!!
Именно те направиха вчерашния ми ден невероятен. Бях решила да не излизам. Но още от обяд Цвети и Гери ме подхванаха айде, та айде. После Льорко и Инчето поеха щафетата и в крайна сметка излезнах.
Рожден ден имам все пак, няма да го карам сама я!
И знаете ли какво? За първи път от не знам кога се почувствах наистина специална. Не само от страхотното внимание, което ми отдели всеки един от тях и от смеха, който изпълваше вечерта.
От подаръците беше!
Първо с Цвети и Инчето седнахме в едно заведение. Малко по-късно дойдоха Гери и Льорко. Тез двамата ми пяха Happy Birthday пред цялото заведение - нещо, което никога не съм очаквала. После седнаха. Бяха натоварени с бая торбички. Няма да си кривя душата - изяждах се от любопитство:)
Двамата започнаха съвсеееееееем спокойно да си разглеждат менюто и да си мислят какво да си поръчват, а аз горката вече се разтапях от любопитство.
Е, после ме почнаха. Един по един ми даваха подаръците - даже хвърляха и монета, кое да бъда първо, второ и т.н. Получих ето това:
Пъзел от 1000 части, книгата Малкият принц и едно мини-дървено скринче с кравичка, като на корема й седи моето име:)
На някои може и да са им банални тези подаръци, но за мен не са. Защо ли? Защото това са неща, които съм споделяла, че искам да имам, но така и не съм си ги купувала. Преди време с Цвети обсъждахме книги и аз й казах, че искам да си купя Малкият принц, защото не съм я чела (срам не срам - истина е). Казах й, че искам да си потърся някое луксозно издание с твърди корици и т.н. На Инчето пък преди бая време й казах за пъзела - колко яко би било да си бия главата над някой огромен пъзел. А миналата седмица, когато се разхождахме с Цвети и Льорко, центрирахме магазин, в който се продаваха най-различни джиджавки направени от дърво. Часовничета, кутийки, моливчета, моливници и т.н. и на всички присъстваха мега яко направени крави, жаби, овчици... Бях казал колко яко би било да има и с мравки.. Е, те са питали, но е нямало.. За това са се спряли на това яко мини скринче с кравичката, която е невероятно яка:)
За това тези подаръци са ми толкова скъпи - защото всеки един от приятелите ми се е сетил какво наистина искам и какво би ме зарадвало най-много...
Малко по-късно, докато си пийвахме коктейлчета, изнудих всеки един от тях да ми се разпише в книжката.
А Льорката дори сбъдна една своя мечта - да пийва як коктейл, в яко заведение и да чете хубава книжка:)
Не знам дали им го казвам често, но адски много обичам приятелите си! Знам, че понякога ги наранявам с държанието си, но после винаги съм съжалявала за това.
Искам само едно да им кажа - Цвети, Гери, Инче, Льорка, Анди, Пацо - обичам ви! И се извинявам, ако не го показвам достатъчно и не ви го казвам. Много държа на вас и се радвам, че ви има в живота ми! Безценни сте!
Цункам ви много!
