Големият малък мъж Коко участва в конкурса на Pampers "Най-сладкото ангелче". Той е син на моя приятелка - майката героиня Петето, която освен този сладур има и още един малчуган - баткото Вики.
Тааааа, айде всички да направим така, че Коко да спечелииии... Честно казано не знам каква е наградата, но знам че Коко е номер 1 :) :) :)
Ся гледах в страницата на Дането клипче и се сетих за едно друго клипче, дето е на същата тематика - владеенето на чужди езици.
Enjoy:)
Също така да отбелжа, че братото днес има рожден ден и става на цеееели 28 години... Ба, как мина това време. Желая му много здраве, щастие и повече да слуша ;Р
Днес, на деветнадесетата дата от деветия месец, рожден ден празнува моето храбро Инче:) Признавам си - сега не мога да измисля нищо вдъхновяващо като пожелание, за това ще да карам е те така, направо...
Та, Инчееее, да си ми жива и здрава, да си ми винаги усмихната и щастлива, от любов и приятели да се не отърваваш во веки, да жънеш само успехи във всяко едно нещо, с което се захванеш, да продължаваш да бъдеш все така храброто Инче и да се не спираш пред нищо.
Мнооо та обичам и те цункам!!!
ПП: Поздравявам те със следващата песничка - доста фъни начин за пожелание хахаха:):):)
ППП: Специални поздрави и за още един празнуващ на тази датата - майката на Инчето също днес има рожден ден:) Да е жива и здрава и винаги да се чувства горда с прекрасните хора, които е създала:)
Геринка днес има рожден ден! Пожелавам й все хубави неща да й се случват в живота - всичко да посреща с усмивка! Да бъде винаги усмихната (както си казахме по-рано - от ухо до ухо), винаги много обичана и щастлива.
Понеделник, Август 31, 2009
| Author:
komaroKiller
Спомняш ли си когато бяхме деца?
Спомняш ли си?
Спомняш ли си как тичаше безгрижно из улиците и въобще не мислеше за опасностите, които дебнат зад всеки ъгъл? Спомняш ли си, че се чувстваше безстрашен, силен, велик...
Спомняш ли си игрите?
Те бяха всичко за теб - тичане, скачане, та дори и детския бой, хаха... криене, гонене... спомняш ли си как намираше нови приятели в игрите? Деца като теб - безстрашни, силни, велики...
Спомняш ли си мечтите си? Всичко обвито в розов оттенък - смели мечти, красиви... мечти, които смяташе, че ще сбъднеш, защото знаеше, че няма какво да те спре, защото си безстрашен, силен и велик...
Спомняш ли си сълзите си? Сълзи пропилени за ожулено коляно, одрана ръка, шамар на родител заради счупената ваза или поредната беля... Спомняш ли си колко бързо ти минаваше всичко, колко бързо забравяше за това...
Въобще спомняш ли си, колко невинно, колко лесно изглеждаше всичко, само защото си дете, което е непокварено от сивия живот, който безмилостно мачка и хвърля от своята помия...
Искам пак да усещам нещата по този начин, както в детството си. Искам мечтите ми пак да са същите или не - по-скоро искам от части да гледам света пак така - през детските си очи...
